Карл Сноилски

превод: Стоян Бакърджиев

Укривам се при радост и печал -
ръка на чужд не искам да ме смачка.
Представям си, че съм за теб играчка,
но чист опазвам своя идеал.

Ако не съм за теб ненужна плячка,
влез в моя парк, прохладен и заспал!
Виж как цветята му цъфтят - на крачка
от статуите край голям портал.

Но по-добре отвън да ти покажа.
Край входа дебне каменната стража
и може би у госта вдъхва страх.

Ти ставаш груб - аз вниквам в тишината:
дворец и парк потъват вдън земята
и само пясък виждаш вместо тях.