Литературен свят

Димитър Милов

Димитър Михайлов Милов е роден на 18 февруари 1953 г. в с. Тополница, община Дупница. Гимназия завършва в Дупница, бизнес-администрация в Нов български университет и международни икономически отношения в УНСС. Магистър по икономика. Бил е на специализация в Грузия по линия на Съюза на българските писатели и съставя антология на младата грузинска поезия в негов превод. Превеждал е грузински, руски, унгарски, молдовски и персийски поети. Негови стихове са превеждани на руски, грузински, словашки, румънски, турски, немски, арабски и други езици. Съставител и редактор е на редица поетични антологии. Носител е на „Златно перо” (2005) на Съюза на българските журналисти и на редица литературни награди: „Витошко лале”, „Свищовски лозници”, на Съюза на българските писатели и община Девин за издаване на стихосбирката „Небесна трапеза” и на националните литературни награди: „Георги Братанов” (2009) „Димчо Дебелянов” (2010), „Божидар Божилов” (2013), , както и „Златен век” (2018) на Министерството на културата. Работил е близо пет години като старши специалист „Култура” в Столична община - район „Средец”. Бил е редактор и отговорен секретар на най-дълголетното периодично списание в България „Читалище”, на което в момента е заместник-главен редактор и изпълнителен директор на фондация „Читалище-1870″, която издава списанието. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. От 2002 г. е ръководител на Литературен клуб при Културен център „Люлин”. Издадени книги: „Мъжка постеля” (1984), „Тризъбец” (1990), „Поетично букварче” (1991), „Шепот на тополи” (1994), „Кални бани” (1997), „Чудото, наречено живот”, „Избрани илюзии” (1998), „Небесна трапеза” (2004), „Сълза за ангела” (2008), „Благовещение” (2012), „Четирилистни иронии: рубаи” (2015), „Нежна съпротива” (2019), „Преди петлите” (2020), “Горчива тетрадка” (2022).

Димитър Милов

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации