Димитър Милов

Димитър Михайлов Милов е роден на 18 февруари 1953 г. в с. Тополница, община Дупница. Гимназия завършва в Дупница, бизнес-администрация в Нов български университет и международни икономически отношения в УНСС. Магистър по икономика. Бил е на специализация в Грузия по линия на Съюза на българските писатели и съставя антология на младата грузинска поезия в негов превод. Превеждал е грузински, руски, унгарски, молдовски и персийски поети. Негови стихове са превеждани на руски, грузински, словашки, румънски, турски, немски, арабски и други езици. Съставител и редактор е на редица поетични антологии. Носител е на „Златно перо” (2005) на Съюза на българските журналисти и на редица литературни награди: „Витошко лале”, „Свищовски лозници”, на Съюза на българските писатели и община Девин за издаване на стихосбирката „Небесна трапеза” и на националните литературни награди: „Георги Братанов” (2009) „Димчо Дебелянов” (2010), „Божидар Божилов” (2013), , както и „Златен век” (2018) на Министерството на културата. Работил е близо пет години като старши специалист „Култура” в Столична община - район „Средец”. Бил е редактор и отговорен секретар на най-дълголетното периодично списание в България „Читалище”, на което в момента е заместник-главен редактор и изпълнителен директор на фондация „Читалище-1870″, която издава списанието. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. От 2002 г. е ръководител на Литературен клуб при Културен център „Люлин”. Издадени книги: „Мъжка постеля” (1984), „Тризъбец” (1990), „Поетично букварче” (1991), „Шепот на тополи” (1994), „Кални бани” (1997), „Чудото, наречено живот”, „Избрани илюзии” (1998), „Небесна трапеза” (2004), „Сълза за ангела” (2008), „Благовещение” (2012), „Четирилистни иронии: рубаи” (2015), „Нежна съпротива” (2019), „Преди петлите” (2020), “Горчива тетрадка” (2022).


Публикации:


Поезия:

ЛИЧЕН ТРИПТИХ/ брой 3 ноември 2008

ВЕЧЕР В КОРТЕ ДЕ АРГЕШ/ брой 4 декември 2008

ЛЯТО В ТОПОЛНИЦА/ брой 8 април 2009

НЕДЕЛНИ КАМБАНИ/ брой 16 януари 2010

СИЛА/ брой 17 февруари 2010

НЕБЕСНО ВИНО/ брой 33 октомври 2011

МИГ/ брой 64 юли 2014

ПРОДЪЛЖЕНИЕ В ЗЕЛЕНО/ брой 75 юли 2015

ЧЕТИРИЛИСТНИ ИРОНИИ/ брой 93 март 2017

ЧЕТИРИЛИСТНИ ИРОНИИ/ брой 96 юни 2017

ИЗ „МЪЖКА ПОСТЕЛЯ” (1984)/ брой 98 септември 2017

ОРЕОЛНА СВЕТЛИНА/ брой 105 април 2018

ЯБЪЛКАТА/ брой 106 май 2018

ТЪРЖЕСТВО/ брой 118 юни 2019

НА ВАПЦАРОВ/ брой 123 декември 2019

ОБИЧ/ брой 131 октомври 2020

ИСТИНА/ брой 136 март 2021

КВАРТИРА/ брой 138 май 2021

СЪННИ СТРОФИ/ брой 141 октомври 2021

СЪЛЗА/ брой 144 януари 2022

РУБАИ/ брой 144 януари 2022

НЕДЕЛЯ/ брой 146 март 2022

ЕПИГРАМИ/ брой 147 април 2022


Публицистика:

НЕУТОЛИМИЯТ ДУХ НА ГЕНИЯ/ брой 146 март 2022


Литература за деца:

МАЛКОТО ЮНАЧЕ/ брой 144 януари 2022


Преводи:

Владимир Бояринов - От дъното на мойта чаша/ брой 4 декември 2008

Нина Жосу - А НЕЩАТА…/ брой 34 ноември 2011

Юлиан Филип - СЪРЦЕ С ОЧИ И БЕЗ/ брой 34 ноември 2011

Ласло Берток - ЗАТВОРИХ АЗ ВРАТА, ПРОЗОРЕЦ/ брой 75 юли 2015

Ласло Наги - И ТИ НЕ СИ ПО-БЯЛА/ брой 84 май 2016

Михай Бабич - ЛЮБОВЕН СТИХ/ брой 87 септември 2016

Йеньо Джида - ЩЕ МИ ПРОСТИШ ЛИ?/ брой 93 март 2017

Маргит Сейчи - ЛЮБОВ/ брой 100 ноември 2017

Янош Пилински - НА ЗАБРАНЕНА ЗВЕЗДА/ брой 110 октомври 2018

Габор Гараи - АКО ЛЮБОВТА ТЕ ИЗОСТАВИ/ брой 110 октомври 2018

Михай Вьорошмарти - ГОРЧИВА ЧАША/ брой 146 март 2022

Манана Читишвили - В ОЧАКВАНЕ НА ДЪЖДА/ брой 146 март 2022

Михай Бабич - ЛЪЧ/ брой 146 март 2022

Бахар - ПТИЦА НА ЗОРАТА/ брой 146 март 2022

Саади - СТИХОВЕ/ брой 147 април 2022

Неизвестен унгарски поет - ОТЕЧЕСТВО… ЖАЛЕЙ ЗА МОЯТА РАЗДЯЛА/ брой 147 април 2022


Критика за Димитър Милов:

„ЧОВЕКЪТ Е ЕДНА ВИНА, КОЯТО САМ ОПРОВЕРГАВА…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 54 септември 2013

НА СЕДМИЯ ДЕН ПРЕДИ ПЕТЛИТЕ/ автор: Иван Есенски/ брой 130 септември 2020

„БЛАГОВЕЩЕНИЕТО” НА ДИМИТЪР МИЛОВ/ автор: Продрум Димов/ брой 146 март 2022