НЕДЕЛНИ КАМБАНИ
НЕДЕЛНИ КАМБАНИ
Неделни камбани огласят пак селото.
В църковния зид тишината се скрива.
И сякаш не дим, а тъга по умрелия
коминът в небето извива, извива.
И китки бръшлянени носят жените.
И старци калпаците свалят полека.
Но никой от мъка не може да пита
защо ги напусна тъй рано човека…
Лежи неподвижен – цветята го скриват.
Защо се събират със погледи влажни?
А нямаше никой, когато изстиваше –
две думички топли синовно да каже.
Защо се събират, защо ли припадат?
След час ще го спуснат – поне да погледат…
Тогава ще тръгне към рая… към ада,
да търси добрата душа на съседа.
СЪЛЗА ЗА АНГЕЛА
Нима човекът трябва да се пита
за смисъла на земните неща,
когато слънчогледовата пита
му свети като слънце във нощта.
Когато чува гласове небесни,
които ангелски слова шептят
и към сърцата неговите песни
напират – да намерят своя път.
Защо упреква той със мисъл скрита
съдбата си, че щедра не била.
Нима все някой трябва да размита
и пътя към успеха със метла?
Какво ли още иска да пожъне –
на масата му вече свети хляб.
Нима завижда за венеца трънен,
нима той вижда в него случай сляп.
Нима и свободата със каишка
най-после иска да завърже сам…
Животът всъщност е една въздишка,
сълза за ангела в небесен храм.
ЗАВЕТ
Вие,
още с чисти пелени.
С биберон!
До кръстчето в бакър.
Намерете нови добрини,
за да стане тоя свят добър.
Иван Динков
Към онези с чисти пелени
се обръщаш,
вярваш в тях.
Нямат още никакви вини
и към бъдещето нямат грях.
А дано и българската страст –
да си честен,
да си талантлив,
да ги увенчае в някой час,
за да си в отвъдното щастлив.
И ще свети твоят стих.
Встрани
ще просветва кръстчето в бакър…
Ще се раждат нови добрини,
но дали светът ще е добър?!
