Димитър Милов

***

Боли от думите, боли,
когато те замерват с тях.
А те за тебе са били
насъщни като къшей смях.

——————————

***

Зависими от теб сега,
сложи им сребърни юзди,
че след това, каква шега,
от тях зависиш ти.

——————————

***

Насъщни като хляб и сол,
като надежда за живот.
Дали изплиташ ореол,
или пък правиш ешафод?…

——————————

***

Със дума го замери свой
и сякаш камък хвърли днес.
Като мъдрец отвърна той:
- Сполай ти за добрата вест.