Димитър Милов

Над такива умове времето няма власт. Тяхното духовно наследство с елмазен блясък ще свети в съкровищницата на световната литература.

Посланията, оставени от Шейх Мусаллах Саади Ширази, са пропътували пространствата на осем века, за да достигнат до нас с пламъка на любовта, с неземното си обаяние и човешката съкровеност.

Саади е роден в първото десетилетие на VII век по хиджра (ХIII век по християнския календар) в Шираз - столицата на областта Фарс, един от древните градове на Иран.

В родния си град получава първите си знания по литература и шерият. Прекарва нерадостно детство - по това време обстановката в Иран е нестабилна от монголските нашествия.

Неговият буден и неспокоен ум, увлеченията му по научни и религиозни изследвания го карат да напусне родния си град и да постъпи във военното училище в Багдат.

Там бързо надминава своите съученици в учението си и се засилва интересът му както към логиката и политиката, така и към възгледите на учените и мъдреците за възпитанието на душата.

По това време усъвършенства ораторското и проповедническото изкуство.

Неутолимата му жажда за странствания не му дава покой и той започва да обикаля като дервишки проповедник. И така - цели тридесет години.

През този период посещава Ирак, Мала Азия, Индия, Мека, Етиопия и земите, обхващащи Сирия, Ливан, Йордания и Палестина.

В джамиите на Дамаск с неособен интерес слушат неговите проповеди и наставления. Огорчен, става отшелник в Ерусалимската пустиня, където попада в плен на кръстоносците. Като роб копае изкопи в Триполи. Спасява се с бягство.

В Индия пътят му минава през други перипетии и спорове с лицемерни духовници. Отново се спасява с бягство.

Тези странствания оформят един нов свят, изпълнен с много и ценни познания.

Носталгията по родния край и по приятелите го кара да се завърне в родината си и да се отдаде на творчество.

Така завършва бурният период на Саади, който проживява почти век. Оттук нататък се случва чудото - мъдрецът и поетът се сливат в едно цяло. Под перото му се раждат удивителни по своята мъдрост и изящност стихове. Прозата му, пропита с дъха на розите, упойва безброй сърца.

Саади, заедно с Хафез, Фирдоуси и Моулави с божествения си дар издигат персийската словесност до неподозирани висоти.

Двете знаменити творби на Саади са „Бустан” и „Голестан”. Известно е, че над първата книга, която той започва в Дамаск, работи цели пет години.

За нея в словото си Сейед Мухаммад Хатами - президент на ИР Иран, произнесено в Техеран по повод Международния ден на Саади (22.04.2002 г.) споделя:

„Образът на света, който Саади рисува в своето произведение „Бустан”, е образът на свят на вярата в истината, приятелството, богобоязънта и светлината. Това е образ, който не само че винаги е желан от човечеството, но и създава в жадните и стремящи се сърца копнеж да се трудят за изграждането на един по-добър и човечен свят.”

Другата знаменита книга - „Голестан” („Градина на розите”), Саади създава за три години. Тя е изпъстрена с философски прозрения, притчи, проповеди и наставения под формата на кратки стихове и проза.

Музиката в стиховете на Саади пленява всеки, който търси красота и свобода. Благодарение на гениалния си ум и чувствителната си душа той пресътворява епохата, в която живее, такава, каквато е.

И сам се превръща в епоха. Въздействието на изящните му стихове е неповторимо, защото са избликнали от едно кипящо от човеколюбие сърце.

Всеки, който се докосне до творбите на Саади, убеден съм, ще усети неувяхващия аромат на розите и остротата на техните бодли.