Маргит Сейчи

превод: Димитър Милов

Нека гледам твоето лице тъй сладко,
някогашното лице - за мене скъпо,
отлетялата ни младост, много кратка
и поселища на ангела - наш спътник,
от живота - циганския - изтерзано,
сиротно от караници груби, тъпи,
нека гледам пак лицето ти по-ранно,
някогашното лице - за мене скъпо.

Ще ме продадеш ли, или схрускаш в стонове?
От това не ще да падне стойността ни.
С тебе колкото за цяло стадо слонове
имахме сърце - от него ще остане.
Аз не се страхувам от ръката свята,
но бъди като олтар докрай възвишен -
че на своя съд лицето ти ще пратя,
че на младостта ми бе другар предишен.