Димитър Милов

САТИРА

А защо към нея често
се отнасяме със злост,
даже и когато честно,
тя стои на своя пост?

Ако тя сега не рита,
ако не боде сега,
ние ще се окопитим
и ще станем със рога.

КАКТО СЕ ЗНАЕ…

Както се знае - сатирика
с острото си перо
обществото напред тика -
за добро.

Но защо за обществото
сатирикът е лош?

Дали защото
не обича остротите -
обществото
е с него на нож?!

ЗЛАТНА СРЕДА

Те винаги ще са в изгода -
средата златна предпочитат.
Навярно са сега на мода,
ала за утре хич не питат.

Не нося камък в свойта пазва,
но бях във всичко много дързък:
каквото мислех, си го казвах -
езикът ми не беше вързан.

А те пък правилото златно
все спазваха, че им отърва.
И както бяха по средата,
сега ги гледам вече първи.

За извода не ще си трая,
че трябва всеки да ги знае:
Ако не искаш да си в края,
недей да бъдеш много краен!

РОЖБАТА

Всеки все това изричал,
щом им зърнел рожбата:
на баща си как прилича,
виж, одрало му е кожата!

Всеки друго днес изрича,
щом им зърне рожбата:
- На сина не му прилича,
на баща си смъкна кожата.

СЛУЧВА СЕ…

Рано или късно, щом е слаба,
всяка книга си изяжда хляба.
Няма нужда да й хвърля и око,
който и да е критик… Освен ако
авторката вдъхва му надежди
и на чара си все пак разчита…
Но се случва: той изписва вежди,
а пък тя изважда му очите.