Владимир Бояринов

превод: Димитър Милов

* * *

От дъното на мойта чаша
пияна буря изпълзя.
Към твоята измама страшна
политна моята сълза.

Пропадна, сякаш полетяла,
тя кал и клюка да скрепи.
Пропадна, но остана цяла
и с камъни се облепи.

Признанията ти – коприва,
във треска хвърлят ме сега.
Ти лъжеш винаги красиво,
аз зная винаги – кога.

В деня, залян от водна сприя
се давят нашите души.
И тази чаша с длан ще скрия,
че бурята ще я строши.