СЪЛЗА
СЪЛЗА
На Иван Желев
И само споменът за рая
поддържа огъня ни жив.
Едно е времето в безкрая,
а друго е мигът щастлив.
Поетът този миг ще хване
и ще му вдъхне своя дух -
понесъл огън и страдание,
превърнат в зрение и слух:
ще види две ръце тревожни,
преплетени в любовен здрач -
едната с белега от гвоздей,
а другата - от зъл бръснач.
Ще чуе на тъгата стона,
с вика си ще го приглуши.
Ще пълни обичта си в стомна -
да пият жадните души…
Не си мислете, че на Бога
седи от дясната страна.
Седи до своята тревога,
облякъл чуждата вина.
Докрай той иска да остане
с човешката си доброта.
Поетът - тази вечна рана,
сълза в окото на смъртта…
КРЪГОВРАТ
На Пламен Киров
Ще дойдат пролетите, бухнали
от бели цветове и от надежда.
Ще питаш себе си:
- Да хукна ли,
към щастие ли този път извежда?
Навярно той те води в лятото,
което слънцето върти на пръста си.
Тогава, братко мой,
мечтателю,
ще разбереш, че сам си носиш кръста.
В голготата на късни есени
ще влезеш, както август ти загатна.
И славата,
с тъга примесена,
ще донесе и гвоздеите златни.
Разпънат ще очакваш свойте зими,
които идват с бялото причастие
и с две неща
несъвместими -
поет и щастие, поет и щастие…
