Димитър Милов

Рубаи

*
Не чакай с ангелско перце да те погали днес съдбата.
Перо ти имаш и сърце, разтворено за необята…
И нямаш никаква причина да не постигнеш свойта цел.
Най-после се вземи в ръце, за да си стъпиш на краката.

*
Поета днеска потърсете, че утре може да е късно…
Нима не знаете: сърцето от обич може да се пръсне.
Когато е несподелена, опасна става обичта…
Но тази нощ го потърсете. И той звезда ще ви откъсне.

*
Когато аз превеждах Саади - все питах себе си дали поетът
„Градината на розите” сади, за да опие с мирис вековете,
или човешките ни нрави с вълшебство иска да поправи?…
Когато аз превеждах Саади, здрависваше се с розите поетът.

*
Ти пишеш рубаите вдъхновен, но знаеш рискът е голям,
че те са поетичният патент на вълшебника Омар Хайям.
От вино и любов опиянени - и дарбата на този гений,
аз може би ще бъда пощаден. Дано! Но засега не знам.

*
„Здравей!” на слънцето кажи, на изгрева невероятен.
О, селско утро без лъжи! - с пелинов вкус, но с дъх приятен.
Ти този миг сега не спирай, а като век го изживей.
Той може в стих да продължи, но ще остане непонятен.

*
В черницата - все този кос, една и съща - песента.
„В живота сложен, но и прост, не е ли всичко суета?” -
попитах своя весел гост, а той погледна удивен
и ми отвърна със въпрос: „Нали не включваш песента?”

*
И мама е от тези хора - във крак със новото ни време.
С тояжка ходи тя по двора, а за града - бастун ще вземе.
Но виждам, че светът нехае, а мама все това си знае:
„Защо не вземе за опора бастун и куцащото време?”

*
Обичам простите неща и хората обикновени,
за тях съм буден през нощта, за разлика от много гении.
И пия бавно елексира - небесен ангел ми сервира…
Мастилено тече нощта, о, синя кръв - в горещи вени.

*
Тополите са символ, код - дори вселена за поета.
Тополите са антипод на плодоносните дръвчета -
с ирония ще кажеш, зная, но аз ще те опровергая:
те може да не раждат плод, но раждат песни и врабчета.

*
Не как се другите обличат, аз питам те за две неща:
- Дали че много те обичат, разголваш своята душа,
или така си ти устроен, сред този хлад да бъдеш зноен?
- Със обич те да се обличат - събличам своята душа…

*
На чувствата отдай се ти, сърцето с тебе се занася…
Но чуваш - разумът шепти: недей, недей му ти приглася.
Все тоя глас така единен, а ти се чувстваш раздвоен:
на чувствата отдай се ти, но нека разумът приглася.

*
Ти от любов си вдъхновен - и чувстваш се богоподобен.
Изпаднал си във неин плен, а казваш ми, че си свободен?
Повярвах аз, че тя е чудо, защото тъй си променен…
Дори да е за миг, за ден - ти чувстваш се богоподобен.

*
Нима не е под свода син несправедливост най-голяма:
скръбта да бъде за един, а всяко щастие - за двама?
Вълнение от девет бала, я карай по-спокойно, брат.
Ако скръбта е за един, то щастие изобщо няма…