Димитър Милов

ЗЕМЯ

Навярно само пръст корава
без нас ще си останеш ти.
От тебе тръгнал -
величаво
човекът в космоса лети
и през пространствата зачерква
тук всяка земна суета…
Тъй както във баташка черква
аз стъпвам свято
по пръстта -
тя може да погребва хора,
но не духа да погребе.

Земя - за силните опора.
Земя - за слабите небе.

ПТИЦИ

Те не отлагат свойте полети -
от времето те не зависят.
Във бели зими, в бели пролети
летят пред своя писък.

Но в много, много тиха вечер
една от тях със вик се спуска.
Това е птицата обречена -
и само тя го чувства.

Закон, тъй странен при пернатите,
все повече ме удивлява…
Защо най-силната от ятото
най-първа приземяват?

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

О, как посърна! Как е смъртно бледен!
Дали не е от слънчевия грим?
Щом погледа си към земята сведе,
навярно с него ще се разделим.

Навярно жертва е на чужда грешка
и в корените му се врязва кърт.
А може би обиден е за нещо -
щом и на слънцето обърна гръб.

Но малко, малко бяха всички грижи.
Едва ли някой тъй би оцелял.
Че няма да остане - то се вижда…
А слънчогледът просто бе узрял.

ВРЪХ

На Андрей Германов

Сдружен със върхове отрано -
треви над тебе вдигат връх.
При корените им остана
и там спотайваш своя връх.

И твоят ли стремеж и порив
пробива папрати и мъх?
Живееш ти при своя корен…
И корените имат връх!

МЕЛНИШКИ СИПЕИ

На Яне Сандански

Камък след камък, буца след буца -
всичко се рони.
Няма да сглъхне!

В сипеи тъмни дълго ще куца
конят на Яне.
Късо ще пръхне.

Още се лута - лута се конят,
за да намери
своя комита.

… А вековете ситно се ронят
под неуморни
тежки копита…

ПРОЗОРЛИВОСТ

На П. К. Яворов

И влюбих се като мнозина,
но с яворовска прозорливост.
Постой!
Не си отивай, Мина! -
спаси ме от любов горчива.

С душата на дете ме грабвай,
дъха ми спирай с тръпни устни.
И слагай всякакви прегради -
напред без теб не ме пропускай,

че в пътя, който обещава
да стигне някъде нагоре,
ще ме убие много бавно
и тихо ревността на Лора…

ДУЕЛ

На М. Ю. Лермонтов

Нали до смърт обичаше живота.
И мразеше смъртта до смърт.
Но стрелял си встрани - в дървото.
Кората ляла бяла скръб.

А имал си една възможност проста,
по жребий ти да стреляш пръв:
могъл си в този миг да проснеш
подлеца в черната му кръв.

Но бавно той към твойто слепоочие
повдига зейнал пистолет…
И винаги до днес се целят точно,
когато стрелят във поет!

КАМЪНИ

Замерваха го с камъни,
но знаеха ли те,
че някой ден тук паметник
от тях ще израсте…

ИЗСТРЕЛЪТ

Ловецо, малката червена точка,
със куршума ти написана,
днес сложи край на полета на птица,
която може би към твойта стряха бе понесена…
И тя сега върху снега
с последен дъх изтръгва бяла песен.
И точката расте,
расте - огромна локва вече пламенее.

И твойта съвест мълчешком се дави в нея!