Димитър Милов

Гласа си вътрешен дочувам -
от утре ставам нов човек,
че пукната пара не струва
човекът със характер лек.

Цигари, алкохол отказвам -
на другите ще дам урок.
И ще заспя на женска пазва -
не може без един порок.

Със слаби ангели човек е -
какво са, братче, чашка, две?
Не може изведнъж, полека -
нали сме божи синове.

Какво, че двамата не пушим,
обвити сме в цигарен дим.
Изглежда всичко туй наужким -
кафето дай да подсладим.

И нека друг да обещава,
че става въздържател клет.
Аз мога обеди да давам,
но вече - никога обет.