Йеньо Джида

превод: Димитър Милов

Вятър съм.
Ще ми простиш ли,
че в очите ти небесносини прах захвърлих?

Слънце съм.
Ще ми простиш ли,
че ръцете - снежнобели - със лъчи опърлих?

Есен съм.
Ще ми простиш ли,
че на раменете ти посипах жълти листи?

Стръкче съм.
Ще ми простиш ли,
че погазих глезена, със който ме настъпи?

Облак съм.
Ще ми простиш ли,
че те киснах дълго-дълго в дъжд, горещ от сълзи?

Сянка съм.
Ще ми простиш ли,
че върху лицето ти случайно днес се хлъзнах?