Димитър Милов

ВОДА НЕНАПИТА

Все други опират пешкира -
тя беше вода ненапита.
И всеки при нея се спира,
та нежност за миг да изпита.

Все с друг си измиват ръцете -
тя беше вода ненапита.
Но ревност ми пална сърцето
и жажда една ненаситна,

че все е вода ненапита…
Но тази представа бе смътна,
защота реших да опитам
и стана тя, моята, мътна.

МОНОЛОГ НА ЛЪЖАТА

Откакто сме с човека
приятели в света,
живеем си тъй леко,
не знаем самота.

Със истината свята
сме вечно във борба.
И вчера във борбата
й счупих две ребра.

Аз винаги съм права,
макар и със вина…
И който в мен повярва,
достига висина.

МОНОЛОГ НА ИСТИНАТА

Остави ме човекът,
живея в самота.
И колко съм далеко
от всичко на света.

Флиртува той с лъжата,
а в мене се кълне.
Но всичко туй е вятър,
щом всяко „да” е „не”.

Така съм огорчена.
Нима не ми личи? -
Че казват все за мене:
О, страшно тя горчи!