НЕБЕСНО ВИНО
НЕБЕСНО ВИНО
На тях, поетите, им е присъщо
да носят бремето на свойта слава.
Нима сега за хляба свой насъщен
поетите пазачи нощни стават?
До късно пият виното на залеза,
но болката остава все на дъното.
А месецът върти на показалец
като синджирче тяхното безсъние.
Защо ли Бог със дарба ги наказа
като животът мира им не дава?
А славата като след дълъг празник
започва бавничко да се прозява.
Заспива тя. Те цяла нощ будуват.
Нима да пазят хляба си предимно?
А все така душата им жадува
за красота и за небесно вино…
***
Варим със майка ми ракия
във тази есен, тъй кахърна.
Кахърен съм и аз самият -
не мога лятото да върна.
Варим със майка ми ракия.
Жаравата е огнен дансинг,
а пламъците - люта сприя,
играят нестинарски танци.
Варим със майка ми ракия.
На джибри се разнася мирис.
Какво ли ново ще открия
под слънчевия златен ирис?
Варим със майка ми ракия.
Налива градус бяла нишка.
Но как съдбата да опия
с една синджирена въздишка?!
Наздравица ще вдигнем скоро
за есенната щедрост ние…
Не ще се този миг повтори -
варим със майка ми ракия.
СЛЪНЧЕВИ ИЗМАМИ
Човеко, виждам те забързан
отново с облачния сал.
И горд си, сякаш си завързал
на Бога левия сандал.
Навярно някой е оставил
за друг небесния адрес.
И пощальоните на слава
изглежда са в почивка днес.
А тук изпраща телеграми
със жълти листи есента -
за всички слънчеви измами,
за всяка лунна суета.
Отдавна знаеш, че небето
е мигнало със син клепач.
Земята е сълза, където
все търсим радости сред плач.
И няма изход, знай, защото
Бог тръшна своите врати…
Една прашинка във окото
на вечността - това си ти!
