Саади

превод: Димитър Милов и Илона Толсузова

***

Един младеж порядъчен и с чест орисан,
с една красавица във лодката били са.

Но случва се във океана, без да щеш,
да влезеш ти във някакъв водовъртеж.

Моряк доплувал, та ръката му да хване -
не дай си, Боже, да умре във океана.

Той казал му смутен сред бурните вълни:
„Ръката на приятелката ми хвани!”

Отвърнала се в миг от него и съдбата
и чул го как, умирайки, шепти словата:

„На таз лъжкиня приказките за любов
не слушай, щом в беда не чува твоя зов.”

Приятелите с теб са, щом дошъл е краят.
Послушай патилите, братко, те го знаят.

Че Саади флиртуването знае още млад,
тъй както и арабския език в Багдад.

Щом влюбен си, сърцето ти е оковано
и сляп си ти за всичко, станало по-рано.

Ако Маджнун* се съживи, с Лейли би бил готов
пак приказката да напише за една любов.

————

*Маджнун - герой на много източни поетични произведения;
юноша, който бил лудо влюбен в красивата девойка Лейли

***

Мюсюлманин и юдей във спор безумен бяха,
слушах ги и думите им много ме разсмяха.

Мюсюлманинът ядосан каза: „Ако не е верен
документа мой, о, Господи, ще си умра евреин!”

„В Петокнижието кълна се - рече му юдея,
ако съгрешил съм, като мюсюлманин ще живея!”

Ако разумът съвсем изчезне в този свят безкраен,
сигурно е, никой няма глупостта му да признае.