Димитър Милов

И все по-силно чувам ехото
на изстрелите
във тунела,
където са потърсили утеха
куршумите освирепели.

От тъмната му територия
врагът
жестоко се прицели…
Това ни даваш ти, Историйо,
от страниците пожълтели.

А имаш най-сърдечни зони -
куплет,
написан на стената.
Това стрелбище гарнизонно
е извор днес на светлината.

И в него ехото ме връща.
Врагът стрелбата не приключва…
Но няма своето да свърши,
защото с песен е улучен.