Димитър Милов

Стихотворения за деца

МАЛКОТО ЮНАЧЕ

Тръгнали на лов юнаци.
Тръгнали са седем раци.

Тръгнало и осмо раче.
Раче, раче, осмокраче,
ти си мъничко юначе!
Ако не се върнеш, раче,
майка ти за теб ще плаче.

Можеш да се върнеш, раче,
тръгнеш ли напред обаче.

ТАЙНА

Но защо така топурка
тази малка костенурка?

Вдига прах и олелия.
Тайната ви ще разкрия:

тя е рицар - има броня,
но избягал й е коня…

КОПЧЕТА ОТ ГРОЗДЕ

Дядо с ножица в ръката
все оряза днес лозата.

Гледам как сълза се стича.
- Туй кроене се нарича, -
казва той, а за утеха
слънцето зелена дреха
ще ушие засияло,
с копчета от грозде бяло.

Чу лозата, спря да плаче.
Дядо ми добър крояч е.

ДЮЛЯ

По високото висят
мъхестите жълти дюли.
Няма кой да ги обрули,
даже и със дълъг прът.

Даже и да стъпя прав
върху татковото рамо.
Може да ги стигнем само,
ако имаме жираф.

БОРЧЕ

Расне в бабиното дворче
елегантно малко борче.
Кой ли го така облече
със зеленичко елече?

Скоро зима ще завие,
кой кожух ще му ушие?
Май досещате се всички:
то - със своите иглички.

КАКТУСИ

Мамо, двата стари кактуса
на балкана, ей тъй както са,
ще ми убодат балончето.
Премести ги зад бидончето.
Но сега пък, мамо, както са,
мен бодат ме двата кактуса.

ДЪЖДОВАЛНА МАШИНА

Казват облакът в небето
бил машина дъждовална.
Не работи тя и ето
тук картина много жална:
вехне цвят, линее вейка -
съхне цялата градина.
Аз над нея с мойта лейка
като облак ще примина.

ЩЪРКЕЛ

Щъркелът ли най-обича
песни жабешки да слуша? -
Щом е топло и препича,
той към блатото се спуща.

Всяка жаба, както кряка,
изведнъж от страх се стряска.
А пък той със клюна трака -
и така им ръкопляска.

НЕ СЕ СЪРДИ, ЧОВЕЧЕ

Играем с мама вечер
„Не се сърди, човече”.

Играем с нея двама -
не ми се сърди мама.

А щом се върне татко,
от прага казва кратко:

- Е, хайде стига вече.

А ние важно с мама
отвръщаме му двама:

- Не се сърди, човече!

ТОЛОЛНИЦА

Безброй тополи има
във татковото село.
Оттам и свойто име
Тополница е взело.

Не са със клони голи -
намръщени дръвчета.
А весели тополи,
облечени с врабчета.

УРОКЪТ НА МАМА

Само според правилата
и на „зебрата” при нас
ще пресичаш ти платната,
както ги пресичам аз.

Но не мога аз горката -
сам-самичка го разбрах,
да пресичам тъй платната -
мен от зебра ме е страх.