Ласло Калноки

превод: Димитър Милов

ПРОЩАЛНО

Каквото ти обичаше, аз също го обичах,
отричаше ли нещо, аз отричах безнадеждно.
Край тебе станах скромен, верен и самокритичен
и чувствах се като че ли съм сляп или невежа.
Но слушах те, когато тръгвах си във късна доба,
под знойните звезди вървях
едва-едва
и влачех се като терзаещата братска обич.

И вярвах: че обичам те, тъй както и дърветата
обичат светлината и дъждът студен - земята,
и рибата - водата, клоните - листата светли,
ухото - музиката, умореното око - зеленината.
Но във въображението, което не очаквах,
нападна ме желанието - влак бърз и вироглав -
лицето твое не видях,
бедрата ти блестяха в полумрака.

Не можем да живеем двамата със тебе близо
и примирих се аз, желанието си ти прекъсна.
Така и дните ни, и седмиците се изнизват,
души ме много пъти твоето отсъствие.
И чувствам бурно как кръвта в главата ми нахълтва,
аз - скитащ пътник в джунгла без пътека,
между ластарите - човека
поглъщащи, припряно въздух гълтам.

Къде да бяга този, който е изпълнен със една картина?
Във ледените адски кръгове дали да слезе,
където до гърдите стига само сярна тиня,
по гладък гръб на кит той може вечно да се хлъзга.
Да вярвам ли, че покровителствено ще ме скрие
мек гроб - легло тъй чуждо, чужди скути,
пред твоите обятия нечути,
които нито ме сега прегръщат, нито милват?

Ти болката си в мене, както и сърцето вляво
отблъсква нещо скъпо, както във дървото - букви
и както вярата в невярващ проболява.
Подир това море, което пак навътре хуква,
и под дървото-призрак, на змийски остров странен,
аз мога сянката си да влека - съвсем нелека,
защото няма по-самотен от човека,
от тебе който пратен е в изгнание.

ИЗБЯГВАМ ТЕ ВЕЧЕ

Не те виждам от седмици, виждаш, избягвам те вече.
С тебе няма какво да си кажем, ей тъй, за конец.
В чекмеджето на масата - твойта единствена снимка
там е, сякаш погребан мъртвец.

Както други борби, тази - нашата, също е ялова -
нито може да спре, ни спечели, изглежда, със чест.
Някой образ отмира, а образи други остават,
няма към тях смъртта интерес.

И не искам аз повече теб да обичам.
А за своята слабост отдавна ругая се сам.
Ах, дано не узнаеш какви светлини потреперват
върху твойте измамни лица!