Димитър Милов

На буков лист засвири топъл вятър,
пчелите се понасят в такт -
играят весел валс със светлината,
че свърши зимният антракт.

Размахват птици ветрила-опашки -
издухват прах и суета.
Лалета жълти с пълните си чашки
пак вдигат тост за пролетта.

Развяват ябълките бели кърпи
сред минзухарено хоро.
Кърпикожухът спира да се кърпи -
не спомня зимата с добро.

Залива се от смях денят, намига
със люляковите очи…
Бреза косите разпилени вдига
и слага фиби от лъчи.

Треви под вихъра на тържеството
се готвят за поклон дълбок.
О, чудо! - на поета във ухото
нашепва стих самият Бог…