Димитър Милов

Колко със обувки кални
влязоха в светия храм.
Стават все по-актуални
поговорките ни, знам.

Времето със пълна тяга
тръгна изведнъж напред.
Гузният негонен бяга
и крещи, крещи навред:

да доказва, че доброто
защитил е тук и там.
Караше я през просото
все за кокала голям.

„Куче влачи - диря няма”
беше му до днес девиз.
Ала как от тази яма
се излиза, братко, чист?!

Ще ти кажем ние друго
в диалог съвсем открит:
„Парен каша духа” - чу го.
Имай го все пак предвид…