Димитър Милов

С една надежда сутрин аз излизам -
да видя, че светът е променен.
На хората в очите търся близост.
Излъгах се и този ден.
И чувствам как среднощната тревога
у мене като сомнамбул снове,
че равнодушни станаха, ей Богу,
приятели и врагове.
Дано не стигна до онази драма,
поспрял зад равнодушното перде,
когато ще се чудя аз, че няма
кой даже да ме предаде…