КВАРТИРА
КВАРТИРА
Два стола, смутени
от тихо присъствие.
Портрет на Есенин,
просветващ до късно.
И дъбова маса.
Постелята - чиста.
Оставена маска…
И плач върху листа.
НОТА
На Ценко Минкин
На нощите бохемски връчи нота -
при себе си да се завърне пак.
Не знам какво диктува му животът -
това не ми е нужно като факт.
Но знам как той превръща се в стихия
и как пианото пияно е съвсем.
Дали това е бялата магия,
извираща под черния перчем?
Клавишите въздишат - да ги гали,
изтръгват звук вълшебен, звук дълбок.
Дори когато пура той припали,
се вдигат димни ноти на възбог.
От Господа са всички тези гени,
от Господа… И още как!
Но, господа, да бъдем джентълмени! -
ще каже той с усмивка под мустак.
А някой е съвсем тактичен,
с живота даже е в еднакъв такт.
Талантът е в това - да си различен…
А гарванът е все във черен фрак.
ПОСТЕЛЯ
На Камелия Кондова
Предпочита постеля от тръни
пред онази - от цъфнала ръж.
И, разбира се, там ще осъмне,
но когато е с истински мъж.
Тя за обич сърце ще заложи.
Всичко истинско има цена:
с кръв се плаща щастливото ложе
и със тръни - не с чужда вина.
И поезия с нежност потича,
за да влее във вас синева…
И защото ви много обича,
тя си плаща за всичко това.
Но така ли сте вие щастливи -
за съдбата ви друг да скърби?!
И е хубаво - още сте живи,
но спестявам едно: “Може би”.
Все на някой си трънче в окото.
Мигне мигла - сълза изтече…
Миг не мигвай, сестрице, защото
чувам воя на твойто зверче.
