Димитър Милов

СЪСТОЯНИЕ

Днес всеки на всеки
подлива вода.
Със кофи, със лейки.
Вода, да бе, да!

Водата замръзва.
Ах, тази вода!
Приятел се хлъзва -
и, леле, беда.

Главата си счупва -
голяма вреда.
От смях ще се пукнеш
ти там край леда.

Той гледа отново,
но няма следа.
И кой е виновен? -
Таз твърда вода.

ПРАВИ И КРИВИ

Нищо не ще се оправи,
докато всеки се прави,
че нещичко прави…
- Господа, казвам,
не сме прави.
И всички ме гледат накриво.
Млъквам,
какво да се прави.
Такова е правото:
щом всички са прави,
аз съм погледнал накриво.

СПОРЕД НАГЛАСАТА

Днес всеки чука,
без да му пука.
Според нагласата:
един по бюрото,
а друг - по масата.
По затворени врати
пък чукаш ти.
А някой тука
по пипето се чука.
И мойта изява
е от такова естество.
Но да не чуе дяволът,
ще чукна на дърво.