Димитър Милов

ПРИЗНАНИЕ

Ех, големи белетристи
и поети сте, признавам,
щом при вас намира пристан
само най-голяма слава.

Кой ли ще ви каже копче.
Та това е дарба божа.
Аз съм малък, с малко джобче,
във което ще ви сложа…

СРЕЩА

Срещнах те и рекох си: дано
викнеш: - Да ударим по едно!
Викна ти и след това повтори:
- Нужни са ни, рече, две опори.
После някак, без да се усетим,
рекохме си двама: - Да потретим!
Май подкарахме я пет за четири.
Щом, поете, взеха ни за шерпи,
кой в държавата ще ни почерпи?
Май вървим към шеста глуха -
лошото е, че наяве всичко бе.
Но се думи някакви дочуха:
тия са на седмото небе!

ВРЕМЕ

Удари слънцето гонга -
едва отваряш очите
и почва лудата гонка.
Защо ли, хора, търчите?

Дали чепикът ни стяга,
или такъв ни е хала?
Негонен гузният бяга,
а ние гоним Михаля.

Така е в тая държава,
но нещо не ми е ясно.
Щом всеки бяга, тогава
защо ли тъпчем на място?!