Димитър Милов

ИСТИНА

На Петър Динчев

Слънцето в жълтото грозде се сцежда.
Жълто - от есен. И жълто - от злъч.
Дръж се, приятелю! Зрее надежда -
милва очите ти с есенен лъч.

Скучен ще стане навярно живота,
щом радостта не примесим с тъга.
Няма мастилени сълзи перото
рано да рони за твойта ръка.

Вино вълшебно и още - целебно,
вече забравя за сладкия грозд.
Трябва за цялата истина с тебе
утре да вдигнем горчивия тост.

С гръм и със трясък и своите чаши
после да счупим във прашния под.
Щом във живота човекът се плаши,
то за какво му е този живот?

СЪНЕН СОНЕТ

На Венцеслав Пейков

Една и съща тема животът ти шепти:
бъди докрай бохема, но с трезви мисли ти.
Край тебе - хора низки, не помниш откога,
поръчаш ли уиски, сервират ти тъга.

Навярно трите влъхви са с пръст във участта:
за онзи, който фъфли с усмивка под мустак,
съдбата е засмяна, но теб не възприе -
нощта със лунна кана му сипва питие.

На звездната трапеза той пак се нареди -
с метафори замезва, с филенце от мечти.
И хич не се измъчва, че болките са бол.
Животът ни е кръчма, а няма празен стол.

И днес с поклони ниски си прави с теб шега.
Поръчай си уиски и пий една тъга…

НАСТРОЕНИЕ

Бакърено и жълто
отново са в съюз.
В душата ми нахълтва
един възкисел вкус,
че нещо си отива
завинаги от мен.
На ябълка тръпчива
прилича моят ден…

Едва ли мимолетно
е всичко в този свят,
щом птица сянка метне
над мене като брат,
щом мислите ми хукват
в нощта да търсят брод
и буква подир буква
изписват те ЖИВОТ…

УТЕХА

На Мюмюн Тахир

Природа е малко да бъдеш суетен -
ще пална лулица тютюн.
Пък нека се стяга от болка сърцето,
приятелю, братко Мюмюн!

Веднъж във живота и шансът се дава -
да бъдеш естествен, почтен.
И двамата имаме зряла представа:
светът е от завист зелен.

И само душите ни с цвят са бакърен -
същински родопски пейзаж.
Родината виждам - и тя е кахърна…
Но в нас е Спасителят наш.

И щом сме родени, с доброто сродени,
да пийнем на злото напук!
Ще бъдем титани, ще бъдем и гении,
ще бъдем божествени тук.

А времето нека раздава присъди.
Лулицата още дими…
И заедно нека в живота да бъдем,
а после - оттатък - сами.