Димитър Милов

ОРЕОЛНА СВЕТЛИНА

На Красимир Петров

Сякаш почва отново великото странстване -
накъде ли човекът забързан върви?
Виждам как ореоли се носят в пространството
и тъгуват, че няма достойни глави.

На поета душата е долу притихнала
и наказан с талант, припознат е от Бог.
Със овчарска тояга от своите стихове
ще прескочи в небесния Негов чертог.

Още търси душата му своята сродница.
Светлина ореолна прелива от зной…
Все пред себе си вижда Света Богородица
с Младенеца… Невинно усмихва се той.

А зад колко усмивки прикриват се раните,
зная, не подозирате вие дори…
Но пък може спокойни в съня да останете -
нощна стража ще бъде стихът му до ранни зори.

СТРАХ

Човек проглежда със душата си,
когато чувството за страх заспива.
Страхувам се от неговия сън.

НАСТРОЕНИЕ

Сега е зимата към края си -
по всичко вече си личи.
Снежинките са бели паяци
и спускат се сега с лъчи.

А ти оплиташ се във ребуси.
Ловец си. Идва нов сезон.
Ще трябва да надминеш себе си -
залагаш на един патрон.

Защо сега ме гледаш умната?
Какво да сторя аз, освен
да ти подскажа тихо думата,
която ще изстреляш в мен…

ПРОМИСЪЛ

Със дума го замери свой.
И сякаш камък хвърли днес.
Като мъдрец отвърна той:
- Сполай ти за добрата вест.

СЪПРОТИВА

На Петко Братинов

Роденият поет е съпротива.

И вик е той.
Гнездо над пропастта.

Жаравата с крилете си разрива,
усети ли вкуса на пепелта.

Нехае днес за лаврите ви лесни.

За левче в
тая нощ ще ги бере.

Подводните скали са му известни
и вие знаете това добре…

Мълчите..

На кого от вас отива
да вдигне хвърления карамфил?!

На вашата превзетост съпротива
поетът винаги да днес е бил…

И за наздравица ръка протяга
сега към чашата със бяла скръб…

Сърцето му само седи на прага -
на вечността обърнало е гръб…

ЖАЖДА

С душа, пресъхнала от жажда,
до кладенеца спря най-после.
И своя образ той изпи…