КАРТИНА
превод: Димитър Милов
КАРТИНА
Във облаците
дървените къщи
захвърлени са и със сняг покрити.
Отново нежно утрото прегръщат
със кукуригането си петлите.
Овчарка лае,
който там премине
и котки спят уютно
до камините…
Небето ще се смръщи, затрепери,
сърцето в своя роден край занича.
Приют в гласа коларски ще намери
и мъката вековна, безгранична…
***
През нощта ми се присъни -
сняг валеше
и самотна
сред полето
ти стоеше.
Спускаше коси смолисти
върху раменете бледи.
Аз откъснах ти кокиче,
сред кокичета избрано,
кончето към теб поведох,
ти ме гледаше засмяно.
И целунах ти очите,
смел в съня си, те обичах…
„С теб стоим на двата бряга,
между нас река протича!”*
———–
*Известно двустишие на Важа Пшавела
В ГОРАТА
На дървото пее славей.
Гарван грачи във небето.
Виж, съдбата как дарява:
който иска черно - ето!
От гората са частици,
но какво ли тези птици
могат, щом се крият в нея -
божество безлично тачат?
Колко малко птици пеят,
колко много птици грачат!
ДЪЖД
Дъждът не спира -
и лястовиците отлитат,
в града те няма -
и двойна скръб изпитвам.
Дори да беше
и заедно да бяхме ние,
съвсем самичък
по улиците щях да тичам.
А щом просветнат
и лампите отсреща бледо,
ще зная аз,
че от прозорците ме гледаш…
СЛЪНЧЕВА НОЩ
С люляци нощта се пиянеше,
звън разнасяха камбани стари.
Някой там секундите броеше.
На Метехи* жалваше се Мтквари.**
Тихо бе на улицата в края,
молех ветровете за промяна.
Твойте ласки само аз желаех,
а със сърпа лунен сам останах.
И през слънчевата нощ минавах,
и назад не исках да погледна.
Но не можех в нощната жарава
да отмина кръчмата последна.
Гаснеше нощта с омаен мирис.
Звън разнасяха камбани стари.
Люшкаше се винен рог неспирно,
както люшкаше се жална Мтквари.
————
*Метехи - храм на брега на Мтквари
**Мтквари - река, която пресича Тбилиси,
с днешно наименование Кура
СТАРЕЦ
Своето земята знае,
както тези висини…
Нека се забави краят
със година или дни.
Старец, седнал до камината,
тихо моли се, безкрай:
- Боже, ако теб те има,
нека доживея Май.
… Чезне огънят безследно.
В черно - всичките жени.
Щом в горичката се вгледаш,
мъка в погледа кълни.
Иска своето земята,
както тези висини.
Ненарадва се душата,
не видя тя майски дни.
А над гроба сняг прелита.
Буден съм до ранина.
Щом погледна към звездите,
се отронва в миг една…
***
Гледам към ореха:
в сянката старец почива,
пуши махорка,
кръгчета мътни изпуска.
Пъстро ковьорче,
баба прегърбена, скръбна,
в ранното утро изтупва.
Старецът казва:
„Приказка май е животът!”
Питам се аз дали в старостта си
ще мога да кажа:
- Беше и моето време такова…
Гледам към ореха:
старецът пуши махорка.
Скръб ме надвива,
но… и мечта ме пленява.
***
Сняг! Изпълва ме със порив -
че покрива с бяло всичко.
Виж, и прасковата в двора
с бяла блуза се облича.
Люлякът, съвсем изсъхнал,
има царски вид отново…
Зимата напред пристъпва,
във снега - следите твои…
***
Пристига вечер конят бял, обгръща
с очи ахатночерни пак небето…
И мойта младост, мила, вече свършва.
На теб каква красива рокля свети!
Със всички седем цвята на дъгата
отминалият сняг е в мойте чувства…
И яребица излетя нататък,
сърцето я остави, всъщност - пусна…
***
Слънцето запали ново утро…
Дъжд на пътя Цицамурски* само.
Стих душата ми гори отвътре.
И фазаните са с цвят на пламък.
Трепетлики лист в небето хвърлят,
тъжните фазани сълзи ръсят…
Който във фазан не се превърне,
нека той от мъка да се пръсне.
———–
*Цицамурски път - по левия бряг на река Арагви, на който през 1907 г.
злодейски е убит класикът Иля Чавчавадзе
***
Как се радвам, че се зазорява,
че подсвирква южен вятър,
че през юни в края кахетински
се излива светлината!
Как се радвам на това, което
почва винаги отрано!
Ала есента настъпва вече
и ще стигне Алазани.*
Тъжно ми е днес за аромата
на прецъфналия люляк.
Тъжно ми е за плача еленов -
че се есента търкули.
Тъжно, че Арагви** ще прелее -
над Мцетоба*** ще се вдигне.
… А съм сигурен - за радостта ми
изворна вода ще стигне…
————
*, ** Алазани, Арагви - реки, протичащи през Източна Грузия
*** Мцетоба - празник на град Мцхета
