СИЛА
СИЛА
Силата ми скрита е в земята,
тя през корена ми търси брод –
да покълне връх към необята
през единствения мой живот.
За да избуи в поле с пшеница
или във жужене на пчела.
Трудно се живее като птица,
но ми трябват нейните крила –
не за да си правя тайно вятър,
а за идващите ветрове.
Силата ми скрита е в земята,
ала необята ме зове.
Чака ме едно небе безсънно –
да пробия облачния пух.
Цял живот съм все така разпънат
между тялото и своя дух.
Щом на силните поех аз кръста,
ще го нося върху своя гръб.
Няма как да си прескоча ръста,
ала мога – личната си скръб.
Нека мировата скръб изпитам –
тя през мене да намери брод.
Силата ми е в земята скрита
и в единствения мой живот…
ТОГАВА
На Никола Радев
Самота девет бала сега те залива.
Навярно сънуваш през нощ океана
и вълните, размятали дългите гриви,
са светли кошмари от пясък и пяна.
Днес ти вече си суша – обвита със слава –
ако нещо за някого славата значи.
По земята ти ходеше Господ тогава,
повел за ръката певци и орачи.
А вълните отгоре със синия гребен
морето браздяха на сплитки солени
и то се разстилаше кротко пред тебе:
наглед – до колене, ала не до колене.
Само миг – и деветият вал те застига,
затрива браздите и песните дави.
И заселва брега на последната книга
с останки от лесни сеитби и слави.
Но пак от кошмара на синята лава
излита на думите звездното ято…
От земята ни гледаше Господ тогава,
как – първи след Бога – вървиш по водата.
ЕЛЕГИЯ
Малки жълти слънца се взривяват в Ракитово,
светлина от липите проливно вали.
Греят юлски легенди и раждат се митове –
от това ли, че някога тук сме били?
Бяхме с Динков тогава, с Воймир и със Есенски,
ала Динков ни гледа от рая сега.
Вейна вятърът, който пак тука донесе ни,
но защо ли навява такава тъга?
И защо ли се чувстваме толкоз ограбени,
и е празно в душите ни – без аромат?
И се питам: били ли сме храбри и саблени,
както някога нашият вечен събрат?
Но поетът е жив повелител на словото,
че от него той своята обич е пил.
Всичко друго е, зная, измислени доводи,
всичко друго е троскот, трева и бодил.
За онези – най-волните – раждат се митове,
че дарени с целувка от Бог са били…
Малки жълти слънца се взривяват в Ракитово,
светлина от липите проливно вали.
