Ласло Берток

превод: Димитър Милов

Страхувам се, че не обичам вече,
а съществувам - камък безсърдечен.

И бомба сякаш по ме приобщава,
не този, който днес ме поздравява.

Като дърво - навътре впих зеница,
корона щом то няма, няма птица.

И моят час добър е - дупка вълча,
не искам аз да дам, а да получа.

Завинаги съм сам - като онази,
която ще прочита тези фрази.

Дошла би тук, към теб бих тръгнал в мрака,
но не помръдва никой, всеки чака.

Една история ни с теб обгръща -
и се върти страхът ни - вездесъщ е.

Затворих аз врата, прозорец - слисан,
ако умра, едва ли ще ви липсвам.

Стихиите ще ме обгърнат ничком,
защото мога пак да бъда всичко.

И тръгвам като сляп, но съм уверен,
че тебе аз отново ще намеря.