Димитър Милов

Рубаи

*

А колко трае радостта? - Понякога от ден до пладне.
Друг път като роса е тя - и вдигне се, преди да падне.
Но ти си разтвори душата, та пристан да намери там.
О, нека е сияйна тя, преди скръбта да я открадне!…

*

Навярно си остава мит копнежът ни по красотата.
Преди да е човекът сит, едва ли мисли за душата.
Това е максима позната, но има в нея смисъл скрит -
да влезе в битка с тоя бит, човек сe води от душата.

*

Свещенодействие това е - да ваеш словото си с чар,
тъй както глината се вае с финес от майстора грънчар.
Душата си да вложиш цяла - свещенодействие това е
и времето ще го признае, щом каже майсторът грънчар.

*

Пак пир след твоята победа. Не знам дали добър е знак,
щом победения те гледа сега с усмивка под мустак…
Дали защото просто знае, че Пирова победа тя е,
или е на честта победа и за достойнство тя е знак?!

*

Ти искаш името ти честно - след теб дори да си остане.
Когато то е неизвестно, възможно е това да стане…
Тревожното ще дойде после, когато го мълвата носи.
Тогава, брат, е неизвестно дали то честно ще остане.

*

Все някой ще те наскърби - ще преболи и ще премине.
Различни хора и съдби. Ала животът ни - един е.
Ти на съдбата си тогава за този миг благодари,
защото знаеш от хвалби поетът може да загине…

*

Ти сред птичето им ято все ще бъдеш бяла врана.
Ти си птицата, която всъщност е летяща рана…
За това, че е различна, всички с ярост я кълват.
Черна пяна - птиче ято и… едничка бяла врана…

*

Все казват, че е саможив - страни от общата гълчава.
По своему е той щастлив - такъв е в моята представа.
Той шепа истини ще плисне в очите на света свадлив.
Дано да бъде само жив! - Но и това не се прощава.

*

В очите всичко да си кажем, не зад гърба си да говорим.
Честта ни задължава даже, а после нека да поспорим.
Че тоя казал, оня рекъл и разговорът тъй протекъл,
за мен въпрос е маловажен. Очи в очи да си говорим.

*

И кой ли им това внуши, че този свят от тях започва -
че тях с наострени уши ще слуша, щом от тях започва;
че те начало са и край… Те имат даже собствен рай
за свойте ангелски души, но нямат под краката почва.

*

И чудиш се при толкоз плява как зърното да отделиш.
И вятър даже не повява - как зърното да отделиш.
Но трябва - даже да не спиш, че гладният сънува хляба.
Попитай времето тогава - мегдан със него щом делиш.

*

Дали изобщо сме във час, аз питам, дявол да го вземе.
Това че времето е в нас и ние сме в самото време -
ах, на кого ли днес му пука, за всеки времето е скука.
Кажи, народе? - питам аз. Народ ли, казах. Грешка, племе.