ЯБЪЛКАТА
ЯБЪЛКАТА
Видях я сред листата, останала самичка.
Със есенния вятър
играеше на жмичка.
В играта бе изкусна, без нужда от похвали.
Самотен лъч се спусна
и нежно я погали.
Тя цяла изчерви се, дали от свян, не зная.
Но знам, не беше мисъл,
че приближава края.
Защото бе щастлива, аз гледах я с възхита.
О, нежна съпротива,
в сезона на сланите!
На клона както свети, дали не е метафора,
че тя за снеговете
ще е червен семафор…
——————————
УТРО
На ябълка земята ми прилича,
набодена върху иглите
на слънчевия таралеж.
——————————
ЦВЕТЕ ПЛАЧЕ ЗА ПОДАРЪК
На Руми
Всички дни са равни като плато.
Нищо няма да се случи, нищо.
Август е… Среда на всяко лято.
Градусите жегата отприщи…
Не тъгувай ти за свойта участ -
остави съдбата да я срича.
Може би сега добрият случай
през ключалката ти да наднича.
Пак на седмицата във средата
днес сме. Сряда. Сигурно шестнайсти.
На жена ти е рождена дата.
Цвете плаче за подарък. Знаеш ти.
Всяка обич с цвете се доказва,
всичко друго е в живота проза.
Но денят остави на перваза
преди тебе слънчевата роза.
Подари сърцето си за ваза -
цялото от обич е излято,
да засвети като този празник.
Август е… Среда на всяко лято.
——————————
МОЛИТГВА
Като длани двете си крилца слепила,
пеперудата на цветето се моли:
„Боже господи! Невероятна прелест”.
——————————
НЕВИДИМИТЕ ОРЕОЛИ
Светици, казвам,
майките ни са светици -
оставяме ги в дланите на самотата.
А ние разпиляваме се като птици,
на суетата си
с криле да правим вятър.
А майките
на свойте синове залагат,
бащите им щом тръгнат на гурбет небесен.
Живеят само за едната дума блага -
Тъгата им превръща тя
във песен.
Каквото искат
да говорят зли езици -
че ги очакват все несгоди и неволи,
светици, казвам,
майките ни са светици -
чертаят скръб невидимите ореоли…
——————————
ТРЕВОГА
С какво да утеша детето? -
От орбитата на очите му
търкулна се една планета.
——————————
ВИНОВНО
Примигва той виновно със очи,
макар вина да няма за несретата.
Големият поет сега мълчи -
да не обърка хода на планетата.
И виждам как четете го на глас -
с мечтата си дано да го достигнете.
Но той ще бъде винаги пред вас,
поне с една сълза под миглите…
