Янош Пилински

превод: Димитър Милов

На звезда забранена роден съм навярно,
кретам бавно, изгонен на нейния бряг,
на небесното нищо прихваща ме пяната,
с мен си играе и после захвърля ме пак.

Аз не зная каква ли вина изкупувам!
Тук е всичко загадка и съскащ е звук.
Ах, дано и човекът, намерил ме долу -
на брега ми, - дано не избяга оттук.

Ти безстрашна бъди и не бягай от мене,
бързо мойто страдание ти отстрани,
притисни ме до себе си, с очи навлажнени,
и притискай ме ти, като нож притисни.

Присъди, че съм твой, дързостта ти отива,
както мъртвите долу ги има нощта,
нека твоето рамо ми бъде опора -
не издържам аз вече и миг самота!

Не съм искал да бъда роден, не съм искал,
аз от нищото идвам, закърмен със жал,
но обичай ме мрачно, безмилостно даже,
както живият още - човека умрял…