Михай Вьорошмарти

превод: Димитър Милов

Песен за виното от трагедията
„Чилеи и династията Хуняди”

Ако заложиш си душата
за дама, ти по мъжки, с нежност
и твоето блаженство кратко
потъпка тя съвсем небрежно;
усмивка в погледа лъжовен
тя носи, сълзи прокълнати
и буди в тебе страст отново
и люта рана във душата:
Ти размисли и пий до късно,
че не е вечен и светът ни;
като мехур ще се разпръсне
и празнотата му ще тътне.

Ако зависиш от приятел,
тъй както от душата своя
и твойте тайни знае, брате:
отечество и чест, достойнство;
а той сърцето ти докосне
с ръка наемна на убиец
и със предателство най-после
докрай съдбата ти разбие:
Ти размисли и пий до късно,
че не е вечен и светът ни:
като мехур ще се разпръсне
и празнотата му ще тътне.

Ако отдавал си се страстно
ти на отечеството свято,
или във битката опасна
кръвта ти е била пролята,
а то не иска да се сети
за твойте всеотдайни знаци
и станеш жертва във ръцете
на подлеци и на глупаци;
Ти размисли и пий до късно,
че не е вечен и светът ни:
като мехур ще се разпръсне
и празнотата му ще тътне.

Ако гризат гърдите грижи
и днес са ти изневерили
светът и щастието трижди,
и са отровата изпили
блаженството и радостта ти,
да се надяваш ти на нещо,
което Бог ще ти изпрати
е късно и съвсем невещо.
Ти размисли и пий до късно,
че не е вечен и светът ни:
като мехур ще се разпръсне
и празнотата му ще тътне.

И ако в твоя мозък пристан
намерят мъката и виното,
и постепенно се избистри
една безжизнена картина,
велико нещо намисли си,
живота заложи накрая:
от този свят не е отписан
човекът, щом не е отчаян.
Ти размисли и пий до късно,
че не е вечен и светът ни.
Но докато се той прекъсне,
все нещо бистри, нещо мъти…