МИГ
МИГ
На Хубен Стефанов
От този постоянен стрес
красивото в душите губим…
Кажи ми, как да кажа днес:
„О миг, поспри! Ти тъй си хубав!”
Това навярно е могло
при Гьоте само да се случи.
Нима мигът е с потекло,
когато е с красива участ?!
Поискай този миг да спре,
какво, че чудо в него няма.
Нима ще бъде по-добре
да е за обичта без памет?
Не е мигът един и същ,
по име този тук те вика.
И ако можеш, го задръж,
ще отлети, ще бъде никой!…
Сега как към тебе търси брод.
Кръсти го, дай му свойто име
и влей му сили за живот.
А той… безсмъртие си има…
СТОИЦИЗЪМ
Не знам дали е неразумен старец -
от сто години гледа пътя Млечен.
Сега му никнат млечни зъби…
РАЗГОВОР ЗА ПОЕЗИЯТА
- Стига с този ритъм, с тези рими -
докога ли ще им бъдеш верен?
Казвам го приятелски, прости ми.
Аз прописах вече стих модерен.
- А при Ботев колко ритъм има ?
И перото му - свистяща сабя.
Ах, жарава там е всяка рима,
че пече на свободата хляба.
А при Яворов - вулкан избухва,
още преди с Лора да са двама.
Пари всяка дума, всяка буква
и животът е вселенска драма.
Кой прегърна майка си през рамо
и загърби пламналата слава.
Май при Димчо Дебелянов само
златна пепел винаги остава.
А и при Вапцаров - при огняря,
ритъм - личен, огънят му - Божи.
Затова с челичената вяра
той съня ни вечно ще тревожи.
- Прав си, но това е друго време.
Аз не искам да съм старомоден.
Пишех в рими, дявол да ме вземе,
дишам днес със своя стих свободен.
- Както да настройваш свойта струна,
трябват две неща, не ще и дума:
първо с обич Бог да те целуне
и наскоро след това - куршума…
ЗАВИСТ
Какво, че някой днес с финес предава те -
в живота всичко е за него „Не!”
Причината съвсем не е във ставите,
когато паднал си на колене.
С едно вретено нас съдбата преде ни,
но все за друг оплита дреха тя.
Макар предадени, ще бъдем предани
на истината и на съвестта.
Това навярно някаква възможност е,
щом сили за живот ни дава днес.
И нека моят стих да е заложникът
за вашето призвание и чест.
В живота, мили мои, тъй сте патили,
че всеки би останал изумен.
Завиждам ви, завиждам ви, приятели,
че имате приятел като мен.
И на какво ли още ще се чудите -
добре облечен, този свят е бос.
Едва ли някога ще свършат Юдите,
щом носим във душите си Христос?…
ЦЕНА
Приятелството може да се заплати
дори с цената на живота.
Предателството - също…
ПРОШКА
Животът няма синоним.
Иван Динков
Защото няма синоним -
дали добър,
или пък лош е,
за него с нокти се държим,
държим се за живота още.
Съдбата, знам, посочва с пръст.
Какво, че някой те зачерква
и приживе ти слага кръст,
щом утре ще ти вдига черква…
И фарисеите са бол!
Но трябва те да се изгонят,
преди с измислен ореол
да те превърнат във икона.
Навярно днеска ще простим.
Не всеки ден
е ден за прошка.
Защото няма синоним,
държим се за живота още…
ОБРАЗ
Потърсих образа на мъката.
на кукувица тя прилича -
в душата ми яйцата снася.
„СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ”
Човекът с бялата брада пред този храм
прилича на светец под арка синя.
Покланя се на всеки, който мине там.
И в чашата му пада милостиня.
Човекът с бялата брада така е слаб -
в торбица носи своята душица.
Но сигурно за птиците ще купи хляб,
защото сам е приземена птица.
Човекът с бялата брада, с библейски лик,
преминал край безмилостната слава,
стои на мястото, където всеки миг
животът и смъртта се разминават.
Човекът с бялата брада е Божи знак
и шансът ви за прошка, за пощада.
Но кой ли ще съзре самото слънце как
като жълтица в чашата му пада.
Човекът с бялата брада го няма днес.
Разбира се, говорех ви за вчера…
Навярно променил е земния адрес
и с ангелите някъде вечеря…
ПРЕД ХРАМА
Видях човек, добре облечен,
да проси милостиня…
В парцали бе душата му.
ПОЕТЪТ И РОДИНАТА
На Иван Есенски
На чаша вино вчера ни покани -
почерпи ни поетът и замина.
В родината си получава рани,
а ги лекува след това в чужбина.
Нима такава участ заслужава!
Нали с любов откърми свойто чедо,
родино. Ах, бъди ми жива, здрава!
Какво, че днес лицето ти е бледо.
За тебе хулна дума не изрече.
И с този жест синовен възхити ни.
За него си оставаш рана вечна,
която ще превързва той със химни.
Сега от никого не търси милост,
на всички болки станал кръстник.
А свърши ли небесното мастило,
ще пише по снега за теб със пръсти.
За теб более, не за свойта рана
във тази нощ по-черна от индиго.
Замина той - сърцето му остана,
ти с майчината обич превържи го.
Ще черпи пак, когато тук пристигне,
със отлежало пазарджишко вино…
А види ли сълза под твойта мигла,
от радост ще заплаче той, родино…
ПОЕТИЧНО
Ранихте го - за кой ли път!
И той посегна към перото.
На листа - капки кръв…
