Ласло Наги

превод: Димитър Милов

Чувствам в свойто слепоочие
как по сините му вени
екне вътрешният грохот
на кръвта ми устремена.

Вън листец дори не трепва
и мълчи светът, стаен е,
дива птица е сърцето,
все за някого простенва.

Във очи с блуждаещ огън
аз за тебе се вгорчавам,
цяла всмуквам те към мене,
палейки, те призовавам.

Аз във тебе плавно дишам,
ти живееш в мене, светиш -
и един за друг сме с тебе
като цвят във цвят преплетен.

А и ти не си по-бяла,
и не си така невинна,
прав съм в избора навярно -
да ми бъдеш половинка.

Ех, любов - корито липово,
в злато цяло засияло,
залюлей ни и покрий ни,
огнен облако, изцяло!