РУБАИ
***
Дали с горещото си слово променяш този свят студен,
се питаш всеки път отново във изгрева на идващ ден.
Но слънчев лъч озадачен, напомня ти сега отново:
- Не се коси, момче сурово - това е работа на мен…
***
Към себе си ти пак тръгни, че този път е най-далечен.
Недей ти другите вини, че блян остава пътя Млечен,
че там разхождат се звездите, а тука злото все следи те.
Или към себе си тръгни - или на гибел си обречен…
***
Навярно в омагьосан кръг въртим се много често ние,
тъй както се върти чекрък - въртим се много често ние.
За скъсаната, братко, нишка не е достатъчна въздишка -
ако съдбата е карък - ще трябва да я вържем ние…
***
Човек за нищо се нервира, на всяко нещо гледа мнително.
Отдавна геният прозира - че всичко тук е относително.
Почувствай се за миг уютно - щом няма нищо абсолютно,
щом песен от сърце извира - това не е ли удивително!…
***
- Аз имам опит по богат - страни от хора черногледи
и не допускай в своя свят онези - като слънчогледи, -
един мъдрец ми каза вчера, по време на една вечеря.
- Ще страдаш като мене, брат, че сме с еднакви светогледи.
***
Върши я както трябва, брате, за да не си изкараш боя,
че славен всеки занаят е - не му ли изгориш във зноя,
за срам ще станеш и резил… А ти ми отговаряш, брате,
че тази мисъл на Сократ е, макар да знаеш, че е моя.
***
Животът ще изглежда сив без миговете богоравни -
щом никой тук не е против, словата ми са меродавни;
че вино който днес не пие, как истината ще открие.
Изпивай всеки миг щастлив, но винаги на глътки бавни.
***
Защо ли всеки теб те търси - изпадне ли във нужда пак,
дали защото ти добър си, или защото си глупак?…
Не знам дали си с мен съгласен, но отговорът тук е ясен:
как глупаво е, че добър си - как умно е, че си глупак.
***
Понякога сме тъй припрени - готови сме да се взривим,
с барутни думи заредени - и да изчезнем яко дим…
Но разберем ли после ние, че в нас причината се крие,
дори да бъдем извинени, все гузни някак се държим.
***
Изнизаха се толкоз века - не помня колко, Диоген,
откакто търсеше човека - в ръката си с фенер свещен…
Премина ти през вековете - фенерът ти все още свети,
за да напомня на човека, че търсен е до днешен ден.
***
Щом чуеш някой да ти казва: - живееш във измислен свят,
сърцето сякаш ти порязва - и трябва да го треснеш, брат.
- Но как, нали човек съм свят, не нося камък в свойта пазва?
- С юмрук - пък нека да доказва реалното в измислен свят.
***
Недей да правиш ти добро, когато се от теб не иска.
не знаеш ли от Шарл Перо, че носиш за това и риска;
че ти от него не веднъж - си пати, братко, като мъж.
Доброто, знай, ще е добро, когато някой го поиска.
***
Когато видят, че си тъжен, от радост ще заплачат те.
Когато си на моста въжен - очакват да се заплете.
Това са хора шушумиги - та кой на тях ще им завиди.
За нищо щом не си им длъжен, от злоба ще се пукнат те.
***
Напук на нашенските нрави - бъди категоричен ти,
че който много шикалкави, кръгом се винаги върти.
И „горе-долу”, „криво-ляво”, за мижитурки са направо.
Животът да не те ощави - недей се ти кръгом върти.
***
За всичките беди изглежда виновен ще излезеш ти:
че някой търсил е надежда, а ти преследвал си мечти…
В несвяст се този свят върти - към тебе даже не поглежда,
но не намери ли надежда, виновен ще излезеш ти.
***
Животът ли така се движи - или съм зле осведомен,
все тия всекидневни грижи - без ни един почивен ден.
И ти си просто съкрушен, но винце си пийни със ближен,
сега, напук на всички грижи - и винаги ще си блажен!
***
И нищо ново под небето - едно и също е - личи.
Различно е това, което ти гледаш със добри очи.
Това не ще те огорчи - защото както е прието:
щом нищо ново под небето не казваш, по-добре мълчи.
***
Почивай, братко съкровени - твориш и ден, и нощ безспир.
Аз зная, че си вдъхновен и не можеш да намериш мир.
Какво че чинат ти сеир тук доста хора озлобени -
за тези - още неродени, ще бъдеш някой ден кумир.
***
Роден е под звезда щастлива - по мед и масло му върви,
но колко лесно той се срива - от първа болка се преви…
На тебе май не ти върви, че си сред хора все такива:
родени под звезда щастлива - но все нещастни са, уви.
***
Човекът е така устроен - стаил в сърцето си любов,
за близките е неспокоен - до залез и до изгрев нов.
И да се скара е готов, дори да стане много зноен,
защото е така устроен - към близките е най-суров.
***
Нали от хората си вещи - а питаш се, за кой ли път:
защо отрупват се със вещи и нямат вече празен кът;
къде отишъл е духът - дали да търси, братко, свещи?
У теб са чувствата горещи, но скоро те ще се стопят.
***
Във този свят, почти безкраен, аз по-голям глупак не знам -
пред всеки, знаен и незнаен - разголваш си душата сам.
А после търсиш ти балсам - за раните, съвсем потаен…
И без да бъда много краен, аз по-голям глупак не знам.
***
Решил е той да води вече - макар да знае, че е тъп,
не вижда нищо по-далече от загорелия си пъп.
И не че аз му имам зъб - или че виждам по-далече,
а просто казвам го, човече, защото си ми много скъп.
***
Навярно птицата сама - за полета поема риска,
защото знае, че сачма жадува среща много близка.
Летеж душата ти поиска сред бели облачни валма,
но много бързо вразумя, защото сети се за риска.
***
О, колко ти си променен! - възкликна днес една позната, -
до вчера бе обикновен, а днес не стъпваш по земята…
Не ме познава тя, горката - щом мисли си така за мен.
Не стъпвах, вярно, в тоя ден, че въглен имах под краката.
***
- Кажи, чепикът ли те стяга, проблем ли имаш нерешен? -
изглеждаш ми като бродяга - в торба нарамил тоя ден.
- Ще бъда с тебе откровен - избрах си хубава тояга -
такава, както ми приляга - но ми изчезна оня ден…
***
От радост пиеш и тъга, но ми кажи, не е ли жалко,
да се ругаеш сам сега, че кръчмите са много малко.
И без да бъда самохвалко, ти казвам истина сега:
ти пиеш само от тъга, защото радостта е малко…
***
И казвам ти го с днешна дата, защото днес ме навести:
когато имаш свободата, с мълчание не я петни…
Не се учудвай никак ти, щом кажат още от вратата:
щом имаш сливи във устата, обирай крушите си ти.
***
С когото в радостта си бил, в скръбта ти вдън земя изчезна;
скръбта, с когото си делил - при тебе идва с мисъл звездна.
И ти пропадаш сякаш в бездна - на себе си не би простил,
че грешно в радостта си бил със онзи, който в миг изчезна.
***
Пак плаче ти перото паче - един от нас е тук за бой.
Човек е с две лица, обаче, едното дълго крие той.
Когато беше във застой, ръка подаде му - обаче,
сега държи се другояче - ръка не ти подава той.
***
Понеже му е в интереса - какво ли не измисля той:
че баба му била принцеса, а дядо му е граф Толстой.
И даже сам си вярва той - понеже му е в интереса,
но бързо си смени адреса, разбрал за гафа с граф Толстой.
***
- Със тая мъдрост в твоя стил - ти даваш ми сега урок:
към другите да бъда мил, към себе си да съм жесток.
Това не е ли парадокс - това не е ли водевил? -
- Животът винаги е мил, макар да е така жесток.
***
Интриги ден и нощ плетат - посестримите на злината -
как някого да опетнят и да му бръкнат с пръст в душата.
И пата-кюта, кюта-пата - до тебе щом се доближат,
патакютни ги тоя път - за да останат с пръст в устата.
***
Записа своята тъга ти в най-горчивата тетрадка -
наздравица вдигни сега за радостта, безумно кратка.
Съдбата все ти прави хватка, но преобръща те така,
че ти да паднеш на крака и да помислиш, че е сладка.
***
Защо така си натъжен, кажи, мой двойнико бъбриви -
животът ли като гамен така ти шапката накриви?
Как хубаво е, че сме живи - вдигни наздравица за мен,
за теб ще пия всеки ден - и двамата ще сме щастливи.
***
Съдбата му не е щастлива, животът му - съвсем нелек.
Но той за нищо не унива - дори се прави на зевзек.
И питаш се какъв човек зад тези смешки се укрива? -
Но с чиста съвест щом заспива, то значи е добър човек.
***
Един съдбата ще зарадва, а друг съвсем ще натъжи,
тя винаги ни изненадва - и дръпва нашите уши:
когато някой продължи безкрайно много да се радва,
съсича радостта му с брадва, а тъжният с перце теши.
***
Щом в себе си човек се влюби - това е вече явен знак,
че чувството за мярка губи, постъпвайки като глупак.
И няма нужда той от враг или да бъдат с него груби,
щом чувството за мярка губи, самичък си подлага крак.
***
Грешиш, защото знаеш ти - в живота има ден за прошка.
И ближният ще ти прости, защото си поискал прошка -
и на ревера като брошка грехът ти няма да блести…
Ала недей да смяташ ти, че кон сменил е за кокошка.
***
Защо така сме отчуждени, роднини мои, в участта?
Живеем със еднакви гени, нали сродява ни кръвта?
Нима променя се и тя, ведно със всичките промени
и прав излиза оня гений: - Духът сродява, не кръвта?!
***
Проблем - и го боли глава. Такъв е на човека нрава -
да се стъписва от това, което още не познава.
И няма още той представа, че неслучайно е това -
да бъде с будни сетива, съдбата златен шанс му дава.
***
Човек с характер е голям и няма никаква съблазън.
Боязън - в погледа ви ням, защото с дарба е белязан.
Но, знам, след неговата казън - за ваш голям резил и срам,
ще бъде той във някой храм като икона отбелязан.
***
„Той много ще ми навреди, ще ме измести, знам, нахалът!” -
сред музикалните среди цигулка първа изпищяла.
А кротко казал й роялът: - Той няма как да се вреди,
такъв си беше и преди - последна дупка на кавала.
***
Днес начинаещ мой събрат, издал една-едничка книга,
зададе ми въпрос чудат - как съвършенство се постига?
Звучеше в ушната ми мида един рефрен на мой познат:
„Кокошката я хвана яд, че млад петел изкукурига”.
***
И както Рилке беше писал - от думите изпитвам страх.
А ти така си се улисал - нима базстрашен се пред тях?
Насилваш ли ги, вършиш грях. Но имат те божествен смисъл,
когато с тях си се орисал - и със свободен са размах.
***
В юнашка битка не загина, че нямаше такъв късмет.
Живее днес като мърцина - линее нашият поет,
събира сливи той за смет… Но с половинка от година
поет e той и половина - ех, всекиму такъв късмет!
***
Посрещаше високи гости, защото на висок е пост.
Нас няма как да ни нагости, защото сме си все на пост.
А той пък никак не е прост - понеже ние сме си прости,
не знаем, че пред тези гости, за наше здраве вдига тост.
***
Че за зелен хайвер те прати, не ти е, брате, никой крив,
щом винаги към непознати си бил безкрайно доверчив.
И казваш ми след всеки срив, че имало глава да пати.
И прав си (даже без дебати), не ти е, брате, никой крив.
***
Нали според въжеиграча въжето ловко се върти.
Учуден си, че той подскача, а си главозамаян ти.
И въпреки че се смути, реши забавната задача:
щом дяволът така подскача, въжето ангелът върти.
***
Какво ми врачката предсказа, припомням си във този час:
- Любов ще срещаш и омраза - при тебе всичко е в контраст.
Пази се, имат силна власт! - И днес от всякаква омраза
успявам някак да се пазя… От любовта - не мога аз.
***
А тая мъдрост „Бързай бавно” навярно късно проумях.
В началото ми бе забавно - и ме избиваше на смях.
Навярно твърде дързък бях, защото исках незабавно
да стане името ми славно - сега умирам си от смях.
***
Разнищих всичките въпроси - ала един остана цял -
защо човекът обич проси, щом Господ обич му е дал?
И мен обзема ме печал. Но отговор това не носи -
навярно още сме си боси или сме със един сандал.
