В ОЧАКВАНЕ НА ДЪЖДА
превод: Димитър Милов
В ОЧАКВАНЕ НА ДЪЖДА
Теб те мами
ручеят разплакан…
Мен ме очарова време бурно.
Аз река съм и дъжда очаквам -
та през бреговете да се втурна.
Камъни до днес прегръщах. Стига!
Бели брегове целувах звучно…
Трябва да разкъсам всички диги,
както скъсва се платно памучно;
като конче в бяг неукротимо
да препускам с вятъра отново…
Облако, ти само приближи ме
и шибни с камшика си дъждовен!
В ДОМА НА БОЕЦА,
НЕЗАВЪРНАЛ СЕ ОТ ВОЙНА
Сърцето бие, времето да пръсне,
с надежда никой нищо тук не чака.
По двора само - през широки пръсти
пресява нещо мъничката бабка.
Очите й са хлътнали дълбоко,
на порта изкривена се обляга,
а по закърпената нейна рокля
една-единствена сълза пробягва…
С листата вятърът ще я затрупа -
към пътя гледаща, тревожна…
В ръката й протегната и груба
най-жълтите листа ще сложи.
НА ГРУЗИЯ
От рождение плащам
всички дългове свои -
и на мойте предци,
и на техните - също.
Но сега се досещам,
но сега се досещам:
имаш нужда от мене
и от моята кръв…
Не оставяй ме само
да ме мъчи врагът.
И каквото аз имам,
с пълни шепи ще дам -
всичко пазя за тебе
и вземи го до грам…
Ала стане ли нещо
и за миг те изгубя -
нека слънцето бяло
над света ми залезе…
И не казвай, че мъртва съм,
а във земната ножница
ти спусни ме тогава,
както спуска се меч…
КАКВО МИ СЕ ПРИСЪНИ
Зрееше пшеницата под полет птичи.
Вятърът студен на топло се е сгушил.
Всички дни почти един на друг приличат.
А живеех много умно ужким.
Режеха небето мълнии със саби,
почвайки от Ксани*, чак до стара Мцхета**…
Просто смешно: уж жена семейна, храбра,
а такива сънища да виждам, дето…
И безропотно изтеглям, дърпам дните -
мъкна ги далеко, просто кретам…
Но какво ми се присъни, Боже, питам,
че следи по мен личаха - от въжета?
————-
* Ксани - река в Източна Грузия
** Мцхета - град близо до Тбилиси, стара столица
***
Пак тези пролети са в мойте мисли -
изпълнени със гълъби и вятър…
Очите твои толкова са чисти,
че жалко става ми за мен самата.
Когато ме изпълваш с нежност в мрака,
ще долетят онези бели птици
на сълзите. И много тихо някак
ще кацнат върху моите ресници…
НА ПЪТЯ
Да не покълва страх в сърцето -
сълзите скривам аз от всички…
Но как, разкрий пред мен секрета,
на път поникна ти, тревичко?
И ще ти дам, каквото имам,
виж, клетва пред светците давам.
Ти само тайната разкрий ми -
как тъй проби пръстта корава?
***
Моят приятел
е вдигнал ръце пред смъртта.
И до днес не разбрах
той защо ги е вдигнал:
дали е поискал смъртта да пребори,
или се е вече предал…
Моят приятел
е вдигнал ръце пред смъртта…
***
С дъжд и сняг ли ме пленяваш,
време, и със много тръни?
Ех, защо, защо тогава,
моя младост, ти потъна!
Прахан и огниво търся -
гледам стихнало огнище.
Близо славей трели пръска,
но защо не чувам нищо?
Всичко камък тук да стане,
гаснат жарките години.
И не чувам сутрин рано
песен ни в една градина.
Мъка в мене се прокрадва,
смесена със сълзи млечни -
где ли славеят пропадна?
Ах, не ще го чуя вече!…
