СТИХОВЕ
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
В банята, веднъж се случи, хума най-благоуханна
от слугинята-красавица поех в ръцете.
И веднага я запитах: - Мускус ли си или амбра*,
та от ароматния ти дъх се упои сърцето?
- Най-обикновена хума съм - отвърна много плаха, -
но известно време случих да живея с цвете -
на съжителя достойнствата така ми повлияха…
Всъщност съм си пръст, все същата от вековете.
——
*Амбра - благовонно вещество, прилично на восък;
В поезията символ на аромат
***
И сводът засия, по-друга стана светлината -
роди се ти - за майката на дните рожба свята.
Безкрайна мъдрост прояви Творецът с тази милост -
изпрати своя раб - да се множат за нас благата.
Щастлив е вечно този, който честно име бил е -
добрият спомен само възкресява имената.
И да те хвалят или не - на мъдростта словата -
от машете* не се нуждае никак красотата.
—–
*Машете - жена, която гримира, прави фризури
***
Ораторът-мъдрец все същото ще стори -
той първо ще помисли, после ще говори.
Мисли, преди устата да отрони фраза,
беда ли е това, че късно си я казал?
Мисли и говори поне след два-три мига
и спри, преди да каже някой: „Стига!”
От своето магаре по-добър с речта си,
но то е по-добро от теб, говориш ли неясно.
***
Докато човекът още дума не е казал -
и достойнствата и слабостите му са скрити.
Никога не си мисли, че всеки храст е празен,
че под него, може би, пантера в сън е свита.
***
Нещастните през целия живот мечтаят -
най-после на щастливите да дойде краят.
И ако прилепът не вижда светлината,
нима у слънцето намира се вината?
Очи такива - да са слепи по-добре е
със хиляди - не слънцето да почернее.
***
Днес виждаш някого в доволство тъне,
друг изтерзан е - и от труд се гъне.
Почакай да отмине малко време
и двамата земята ще приеме.
Еднакви стават роб и шах суетен,
когато е дошъл часът им сетен.
Ако отвориш гроба, с клетва свише -
не би разбрал богат или дервиш е.
***
Чадата на Адам едно са цяло -
от кал е сътворено по начало.
Една част само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
човек да се наричаш - няма нужда.
***
Дочух - една овца, великодушно как
спасил си ти от вълк, навярно единак.
Опрял си нож о гърлото й вечерта -
така душата на овцата отлетя…
Че на вълка от лапата си я спасил,
разбрах, защото ти самият вълк си бил.
