Саади

превод: Димитър Милов и Илона Толсузова

***

За жадния - във сухата убийствена пустиня
е все едно, че бисер има или раковина.

И за човека, който скоро ще загине,
е все едно - дали жълтица има, или глина.

***

Щом сърцето на човек е при любима,
във ръцете си тя целия го има.

Като повод, стегнал за врата сърната,
тъй безволев - тя го тегли за брадата.

Този, който без любимата не може,
трябва да търпи и мъки, мили Боже.

Аз веднъж й казах: „Писна ми, любима!”
После много пъти казвах: „Пощади ме!”

Да се пазиш от приятел е ужасно,
щом сърцето ти изцяло е подвластно.

И дали, че съм добър - ще ме признае,
или не - и ме прогони, тя си знае.