Към някои книги човек върви дълго и трудно…
Други се раждат внезапно – като избухването на пламък.
Тази стихосбирка се появи за много кратко време –
един натрупан заряд от емоции в годините на мъдростта…
Затова реших да не подреждам стиховете в нея,
а да ги оставя да разговарят с читателя сами –
така, както разговаряха с мен, докато ги писах…
В.Д.
СЪДЪРЖАНИЕ
Понякога на душата й трябва нещо…
Пролетно хайку
Лятно хайку
Есенно хайку
Зимно хайку
Крайпътно хайку
Циклично хайку
Болен е сънят…
Самоспасение
Ненужните неща
Равносметка
Сюрреалистично
Ако изтриеш грима от лицето си…
Миг преди Големия взрив
Животът е прост…
Още имаме време…
Преди да се укротят ветровете…
Опитах се да ти разкажа живота си…
Приказка за сивия човек
Строителите на храма
За да забравим…
И хиляда години да съществуваме…
Сещаме се, че Той съществува…
Водата в планинския извор е чиста…
Узрява чувството…
Разминаваме се виновно…
Не вярва лятото…
Скитникът погледна през прозореца…
Приказка за кръглите хора
Търсете, момчета, великите истини…
Как вилнее приливът…
Криво огледало…
Небето над мен…
В този есенен град…
Елегия за свободата
Моята страна…
Нещата, които събирах по пътя…
Скъпо мое безименно чедо…
Ако пропуснеш часа на залеза…
Атеистична притча
Не трябваше да убиват орела…
Някога скачахме във водата…
Децата отиват на среща…
Дъждовен етюд
Има такава страна…
Спомен за Вълшебника
Светът изглежда толкова различен…
В очакване на Големия Ден…
Атавистично
Зад стена от лъжи…
Ние всички сме деца на смеха…
Бягай, щурче…
Не говори…
Есенните минзухари…
Големият свят на големите истини…
Когато видяхме, че животът понякога гасне…
Изхвърли от душата си излишните спомени…
Ситен дъжд ромоли…
Мургавите хлапета…
Циганското лято дойде…
Някой ден, когато пресъхне мастилото…
Когато умираха китовете
Чувам те, море…
Ако сънуваш своята Венеция…
Ако животът те нарани жестоко…
Към победителите
Към боговете
Раждаме се еднакви…
Изнемогват душите ни…
Молим отчаяно Господ за справедливост…
Виното, хлябът, пътят към родния дом…
Когато нашите деца имат свои деца…
Някога въставахме срещу униформите…
Остаряват по малко милите ни родители…
Моя малка принцесо…
Изгреви, залези…
За кой ли път посрещаме нощта…
Юлско утро
Всичко, останало от живелите преди мене…
Пресъхна изворът на живата вода…
Отшумя пролетта…
8 мм S
Все по-често си мисля…
Раздаваме себе си…
Притча за Сътворението
Снегът растеше нощем…
Времето, което ни ограбват…
Надлъгваме се…
В онова тайно ъгълче на душите ни…
Едно пеперудено стихотворение…
За да не губим духовната си опора…
Реката на тайните
Кажи, че ме обичаш днес…
Всеки ден ние пишем по малко…
Ела при мен…
Знаеш ли, и пламъкът си има своя сянка…
Думи на обич…
Човече, мъкнещо на рамо…
От облаци небето е разкъсано…
Защо ноември ни подари толкова слънце…
Ноемврийското слънце по-своему ни обича…
Дъждовните улици…
Едно зимно врабче…
Пътят
Всички големи надежди…
Един слънчев лъч се роди…
Той живееше под моста…
„Обичаш ли ме?”…
Думите…
Да спреш в средата на следобеда…
Дъждовни капчици…
Ще те открие тя…
Понеже любовта е ехо…
Животът понякога се крепи…
Капят листата…
Новогодишна песничка
Следколедно
Докато сила в себе си усещаш…
Квартална кръчма
Старата къща
Тази първа вода…
През ледени пространства…
Над чувствата се вие дим…
В първия живот грешим…
Зората приближава много бавно…
Интензивно отделение
Два живота живея…
Будилникът звъни…
Не вярвай на думите…
Слънцето и облакът…
Преображение
Младостта ражда въпросите…
Пропълзява по хребета утринната мъгла…
По пътеките прашни на дните…
За слепия свободата е светлина…
Ние, вярващите в щастливия край…
В безвремието между двата свята…
На масата – вечеря проста…
Знаеш ли, приятелю…
Поете, доживял библейска възраст…
Талантът е особена порода…
СЕДЕМ ПРИТЧИ
Притча за Божията милост
Притча за суетата
Притча за Доброто и Злото
Притча за самотата
Притча за крилете
Притча за милосърдието
Притча за звездите и хората
Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО
