Преди да се укротят ветровете
завинаги в безкрайната пустиня,
преди последното родено цвете
да прецъфти и тихо да загине,
преди да се превърне в лед и камък
природата на синята планета,
навярно ще живеят други двама
със наште имена, души, портрети…

На някой кръстопът, площадче, гара
съдбата милостиво ще ги срещне
и в погледите ще припламне старо,
забравено усещане за нещо –
със мирис на озон след лятна буря,
със вкус на дъжд по устни ожаднели…
Ще бъде неочаквано и щуро,
след сто случайни срещи и раздели –

сто мънички слънца ще засияят
в косите му със цвят на необятност,
една дъга вълшебна ще извае
над рамото й облакът-мечтател
и те ще разберат, че се обичат,
преди да се изгубят сред тълпата…

Тогава сигурно ще има смисъл,
че сме живели с тебе на земята…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО