Циганското лято дойде,
облечено с пъстри шалвари,
спря се край пътя и си откъсна
един кехлибарен грозд…
Косите му миришеха отдалеч
на сено и на царевица,
на рамото му подсвиркваше
храбър и весел дрозд.

Повъртя се три-четири дена,
надникна в хамбарите,
венче си изплете
от последните полски цветя,
донесе слънчево настроение
на млади и стари…
и си тръгна на пръсти,
докато срещахме есента…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО