Мургавите хлапета,
които излизат по тъмно
и като сенки се крият
в кварталния гъсталак,
скришом събират
фасовете от калдаръма
и зъбите им просветват
в натежалия мрак,
после в контейнера за боклук
ровят като животни
и хлябът в ръцете им черни
е омесен със кал –
не са молили никого
за този подарък – живота,
но някой, без да ги пита,
им го е дал…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО