За кой ли път посрещаме нощта,
заключени в утробата
на своето мълчание
и търсим там отминали неща,
в които упорито да се хванем –
като в кошмарен сън да се спасим,
преди да дойде утрото, което
ще ни припомни колко му дължим
за щастието си,
назаем взето…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО