Децата отиват на среща…
И в празната къща
нахлува оглушителна тишина,
става тъмно и тясно…
Броим часовете
до късното им завръщане,
изстива вечерята,
а те се целуват под брястовете…

И си мислим,
че децата ни принадлежат,
но те не са наши…
Само временно са при нас –
като слънчеви гости.
После тръгват далеч по света –
неусетно пораснали –
и всяко само разговаря
със собствения си Господ…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО