Виното, хлябът,
пътят към родния дом…
Звънкият смях
на децата ни,
кратката слава…
Толкова път
изминахме мълчешком,
че не смеем
да мислим дори
колко още остава…

Утешаваме се,
че са прости
най-истинските неща.
Но не можем
душите си гладни
с трохи да залъжем…
Клоунът в цирка
знае цялата истина
за смеха…
И въпреки това
доживотно е сам.
И е тъжен.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО