Зората приближава много бавно –
със мириса на догоряла свещ
и виното е свършило отдавна,
а думите са като стари вещи –

износени от дълга употреба
и посивели от натрупан прах…
И някак странно се надига в тебе
един атавистичен, тъмен страх…

Преглъщаш тази истина горчива,
че вярата в отвъдното е мит…
Животът неизбежно си отива,
изтекъл в чаша вино и изпит.

Отива си… Добре живян и грешен,
щастлив и весел, тъжен или тих…
Не можеш да го върнеш нито с песен,
нито със плач, усмивка или стих…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО