Някога хората били кръгли… И съвършени, защото кръгът е съвършен. Но веднъж ядосали Зевс (или може би той просто им завидял?); царят на боговете хвърлил мълния от върха на своя Олимп и разцепил съвършените хора на две половини… Така те се пръснали по света и оттогава насетне всеки човек търси своята изгубена половина…

                                                                                                    Древногръцка легенда

ПРИКАЗКА ЗА КРЪГЛИТЕ ХОРА

Весело си живеели
кръглите хора…
Земята не била пренаселена
и си имали всичко.
Не познавали самотата,
болестите, умората…
Блажени и съвършени,
се обичали като птички.
Но не умирали от любов…
Нито от старост.
Нямали цели,
мечти и посока…
И страстта им никога
не прераствала в ярост
(не познавали, впрочем,
страстта, лудостта и порока).

Защо му е трябвало
на коварния Зевс
да ги разделя?
Да ги беше избил,
потоп да им беше изпратил!…
Разполовени,
те не можели никога да намерят
своето друго лице…
И потъмняла Земята.

През снега на студения Север,
под лъчите на Юга –
разполовените ни души
вечно дирят покой и спасение…
И си мислим,
че може би търсим друго…
А цял живот търсим
онази изгубена съвършеност.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО