Вълшебна е тая киномашина!
Върти се и съска… И в тъмната стая
върху екрана се връщат годините…
Аз съм дете и на двора играя,
мама и тате са толкова млади,
брат ми е бебе – току-що прохожда,
живи и здрави са баба и дядо,
чичовци, лели…
                    Но е невъзможно
да задържа тези погледи, срещи,
тези мили усмивки, прогонили мрака…
Лентата свършва. Става тъмно и тежко…
Ако извикам – ще чуе ли някой?…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО